Супа!

Любимата игра на Аби е да й хвърляме кръгчета от кутии с дискове. Хвърля се с такъв устрем и самоотверженост, че вече внимаваме накъде хвърляме кръгчето, за да не се контузи. Може да скача над 1м. на височина за да хване кръгчето, или да се хвърли от високо с главата надолу и да се претърколи през глава при приземяването. Най-интересното е, че ако иска да си играем още, носи кръгчето в уста и го пуска пред някой от нас за да го хвърля пак. Омръзне ли й, го оставя някъде по средата на стаята и се пльосва до него.

Много ми се щеше да снимам играта, но в квартирата няма подходящо място, на което хем да има място за игра, хем подходящ фон. Наложи се да си импровизирам, като покрия единия диван с чаршаф и подпра един отражател на облегалката, който да използвам за запълваща светлина, отразявайки светкавицата разположена на противоположната страна на дивана. Лесно може да се забележи на първата снимка, че запълващото ми осветление работи добре, за разлика от основното, което е прекалено силно. В крайна сметка зарязах запълващото и поставих отражателя(вече превърнат в дифузер) пред светкавицата за по-мека светлина, и компенсирах намаленото количество светлина с малко повечко ISO.

Всичко това, а и много други снимки, се намира в галерията на Аби.

Мине се не мине една година и пак дойдат пресните ягоди, GoodFood изтипосат снимка на торта с ягоди на корицата и ме примамват да си го купя, а от това най-много страда Гери, защото я карам да готви това, което е на картинката. Естествено аз помагам, най-вече ако има нещо за пасиране, трошене, чупене или опитване.
Това на снимката, все още не е това от корицата на списанието, а по-скоро това, което стана от остатъчните материали, но пък отново от рецепта от GoodFood, този път от английския сайт. Става изненадващо лесно, но вероятно поради по-малко мазното сирене, което използвахме не се получи достатъчно твърда горната част. Въпреки това, има очаквания от един чийзкейк вкус, а и стоя достатъчно стабилно за да го снимам, така че можем да кажем, че успешно сме се справили с този чийзкейк.
Снимките, предизвикаха вече доста заплахи от всякакъв вид, така че спокойно, мога да поема още. Освен това в галерията при старата ягодова торта има и по-големи размери, ако са ви останали лиги за точене.

Въпреки изборите и жегата, състезанието беше проведено, свърши по обяд, така че който е имал желание да гласува, имаше тази възможност, ако е оцелял в 40те градуса навън! Мога само да кажа, че се радвам, че автомобилите вече имат климатици.
Стана интересно състезание, специално за някой случайно попаднал журналист обяснявам: не е рали и нямаше жертви. Провежда се на единствената подходяща писта в страната, край гр.Калояново и според календара на БФАС там ще се кара още веднъж до края на сезона. Надявам се, че дотогава ще бъдат изчистени всички неуредици в организацията.

На горните снимки, се виждат протестиращите пилоти, с обърнати наопаки гащеризони, част от купите и победителят в най-атрактивния клас A/N над 1600куб.см. – Румен Дунев. Освен ако не се сетят нещо и неговата кола да разглабят и да търсят нередности, както на тази на Царски.


Снимането на 40 градуса, ярко слънце и мръсен въздух не предразполага към особено творчество, след като приключих със стандартните панинги, само чаках да се случи нещо непредвидено и успях да снимам три леки излизания от пистата, които се случиха пред мен. Изпуснах няколко интензивни спирания с пушек от гумите, но пък снимах двете голфчета с огромни гуми, които пушеха в завоя, както и коли минаващи на две гуми. Някъде по средата забелязах, че батерията на апарата ми е на една чертичка и започнах да снимам изключително пестеливо, запазвайки „лента“ за последната серия. Въпреки, че не ми свърши батерията, това ще ми е за урок да си купя втора, или да зареждам винаги преди да ходя някъде. Обикновено правя второто, но този път явно съм забравил.
Както обикновено, снимките са в picasa.

Много съботно мотане доведе до огромно закъснение за квалификациите за четвъртия кръг от „пистовия“ шампионат, който се провежда в с.Калояново, близо до Пловдив. Хванахме само последното излизане на най-големия клас и аз реших, че мога да поекспериментирам малко с нестандартно кадриране.

Такива криви снимки са подходящи, ако има какво интересно да вкараме в кадъра, за съжаление в моят случай там има само мръсно-сиво небе. Все пак беше интересно да изпробвам как апарата фокусира само по две от точките, където е движещия се обект и го предпочита 100%, пред прегорялото небе. При само една точка, не е толкова добър. Едва ли утре ще пробвам подобни снимки, освен ако не хвана някаква много интересна позиция.

Един маршал добре размахваше флагче пред автомобилите и от моята позиция успях да го набутам в кадър пред минаващите автомобили, в комбинация с малко отблясъци от отиващото си слънце, не са най-добрите отблясъци, които сте виждали, ама нищо. Ако ви се гледат други накривени снимки, както и няколко по-нормални, хвърлете едно око на галерията ми в пикаса.

Drift Sequence, originally uploaded by excessmind.

Много ми се щеше някак да покажа начина по който се вземат завоите на дрифт състезанието и това нямаше как да стане с единичен кадър. Затова прицелих 200мм в далечния край, че да ловя по-лесно колата и от третия опит се получи. Цялата поредица е 8 кадъра, но първия е прекалено рано, а последния почти идентичен с предпоследния, затова ги махнах. AutoPano-то ги сглоби перфектно от първия път, без дори да правя допълнителни настройки. Единствено реши, че колата от единия кадър не ми трябва и я изхвърли, но пък аз много лесно я върнах обратно после на Photoshop :)

Почти както и за Дрифта в Хасково, за второто рали тази година тръгнах неподготвен. Без отпечатани карти и програма, само с бегла идея, колко време ще ми отнеме да стигна дотам и как точно ще стигна до етапите. За пръв път пътувам към Видин и на отиване, следвайки най-бързия път, който дава GPS-a минахме през Петрохан. Сега разбрах, какво имат предвид през зимата, когато твърдят, че този проход бил непроходим. Характеризира се с много голям наклон, много дупки и също толкова завои. Сузукито обаче се държа прилично и ядеше наклоните без затруднения.
Основната част от ралито се провежда край Белоградчик, и един супер специален етап във Видин. Ние хванахме последния СЕ и след това тръгнахме към ССЕ-то, което бе прекратено буквално минути след като отидохме там. Успях да снимам само излитането на Пежото на Кирил Кирилов, което премина за щастие без големи щети.

За разлика от друг път, този път снимах преминаването на лидерите на сигурно, без опити за излишно творчество и съответно без грешки.

Останалите снимки, можете да видите в галерията.

P.S. Тъй, като вече зная къде да търся, намерих отново една от снимките си в статията за ралито в Дневник. От там научих, че при горния инцидент е имало леко ранени зрител и полицай.

ПАСЪМАЗ: Самопредложих се на motorsport.bg, те пък взеха, че харесаха снимките и ги изтипосаха на сайта. Освен това, качих още няколко кадъра.

Малко ама от сърце, още малко и пак от сърце в галерията, а като се върна от рали Вида, ще извадя още.
*БДШ = Български Дрифт Шампионат

I waits in me lair, huh, huh, huh…., originally uploaded by excessmind.

Това малко паяче се криеше в сухите листа. Сега е толкова зелено навсякъде, че това ми изглеждаше, като неговата тъмна бърлога и то беше вътре, чакащо плячка.

Dis flowa’s mine!, originally uploaded by excessmind.

Преследвах известно време това паяче за да го снимам по-добре и то накрая спря върху това цвете. Изглеждаше, сякаш изведнъж реши, че цветето е негово и смята да го защитава.