Аби и кръгчето
Любимата игра на Аби е да й хвърляме кръгчета от кутии с дискове. Хвърля се с такъв устрем и самоотверженост, че вече внимаваме накъде хвърляме кръгчето, за да не се контузи. Може да скача над 1м. на височина за да хване кръгчето, или да се хвърли от високо с главата надолу и да се претърколи през глава при приземяването. Най-интересното е, че ако иска да си играем още, носи кръгчето в уста и го пуска пред някой от нас за да го хвърля пак. Омръзне ли й, го оставя някъде по средата на стаята и се пльосва до него.

Много ми се щеше да снимам играта, но в квартирата няма подходящо място, на което хем да има място за игра, хем подходящ фон. Наложи се да си импровизирам, като покрия единия диван с чаршаф и подпра един отражател на облегалката, който да използвам за запълваща светлина, отразявайки светкавицата разположена на противоположната страна на дивана. Лесно може да се забележи на първата снимка, че запълващото ми осветление работи добре, за разлика от основното, което е прекалено силно. В крайна сметка зарязах запълващото и поставих отражателя(вече превърнат в дифузер) пред светкавицата за по-мека светлина, и компенсирах намаленото количество светлина с малко повечко ISO.



Всичко това, а и много други снимки, се намира в галерията на Аби.
Мине се не мине една година и пак дойдат пресните ягоди, GoodFood изтипосат снимка на торта с ягоди на корицата и ме примамват да си го купя, а от това най-много страда Гери, защото я карам да готви това, което е на картинката. Естествено аз помагам, най-вече ако има нещо за пасиране, трошене, чупене или опитване.






























